V Областен конкурс за есе на тема: “Как общуваме днес?“

21.12.2021

#Есето

Представяме наградените есета от V Областен конкурс за есе на тема: “Как общуваме днес?“

Как общуваме днес?

Пандемията дойде и се вмъкна в живота ни като неканен гост. Тъмна, страшна и непредвидима – тя промени изцяло света ни, настани се удобно в домовете ни, нахлу трайно в мислите ни, разбърка чувствата ни. Да, вирусът измени дори начинът, по който общуваме днес. А как точно го правим? Предимно онлайн.
Общуването е много важно и ценно умение. Сега, поради ситуацията, често нямаме възможност да се виждаме с приятели и съученици. Всички се пазим и внимаваме да не заразим близките си . Учим онлайн, играем онлайн, комуникираме онлайн. Да – понякога това е удобно и лесно, но честно казано не ми харесва. Предпочитам доброто старо общуване, смехът с баба и дядо, вкусните гозби, семейните сплотени вечери, спорта с приятели. Всичко това много ми липсва и не би могло да бъде заменено от екрани и мобилни устройства. Може би започнахме да свикваме с този начин на комуникация, но забелязвам, че има хора, загубили уменията си да общуват, а това наистина е страшно. Да можем да общуваме адекватно е нещо много важно. Уменията за комуникация могат да ни спечелят мечтаната работа, да ни помогнат да имаме щастливо семейство и верни приятели. А не са ли това ценностите, които трябва да присъстват в живота ни, за да бъдем щастливи и удовлетворени? Разбира се! Семейство, работа, приятели – колко лесно звучи, но колко трудно се постига. И е трудно, да – именно, защото вече свикнахме да общуваме по един изкуствен начин, чрез който все по-трудно успяваме да задържим мечтаните неща.
Колкото и полезно и удобно да е виртуалното общуване, то неминуемо оказва негативно влияние върху целия ни живот. Ставаме по-затворени и по-студени, започваме да се лишаваме от важни човешки качества като доброта, състрадание и благородство и се превръщаме в егоисти, които мислят само за себе си.
Мисля, че определено трябва да поправим това. Първата стъпка – махнете екраните! Говорете смело, високо и заменете компютъра с разходка в парка. Важна крачка е да разберем колко силна нужда имаме от повече разговори с околните, които да не се случват пред екрана, а лице в лице. Когато започнем да общуваме повече с приятели, съученици, роднини, ще разберем, че има и друг свят освен нашия, че съществуват и други по-тежки проблеми и че има хора, които се нуждаят от нас. Ще видим, че има хора, който буквално са крещели за помощ, но ние не сме ги чували, защото сме били вглъбени в проблемите си. Затова – махнете електронните устройства, излезте навън и говорете. За Бога, хора, говорете!!!
Втората стъпка е да премахнем оковите на страха и недоверието и да се впуснем смело в живота. Важно е да виждаме и красивото. Макар и в пандемия, има толкова прекрасни моменти – раждане на нов живот, успехи в работата и образованието, нови приятели, нова любов, та дори и поредната добавена годинка към житейския опит, от която баба така ужасено се плаши, е повод за истински празник. Да не се страхуваме, че света може да ни нарани е ключът към пълнокръвното и стойностно общуване.
Третата важна крачка е да опитаме да ,,излекуваме“ уменията си да разговаряме. Да, точно така! Те имат нужда от лек, защото наред със страшната епидемия се разболяха и способностите ни да разбираме човека срещу нас и да го слушаме. Хапчето, което би могло да ги излекува е смирението. Хубаво е да разберем, че всички ние сме различни, уникални и важни. Често мненията ни се противопоставят, както и разбиранията ни за живота, но точно това прави света шарен и толкова красив. Общуването е начин да разберем гледната точка на другия, да почерпим от неговия опит, както и да споделим своя. И нека всичко се случва с усмивка!
Четвъртата важна крачка е да разберем, че можем да общуваме не само с думи, но и с усмивка. Усмивката е нещо прекрасно! Понякога да се усмихнеш на тъжен непознат може да каже много повече от хиляди думи, може да излекува душата и да върне надеждата ни за едно по-добро съществуване.
Има хиляди начини да общуваме. Днес го правим предимно с помощта на технологиите, но е време да осъзнаем, че имаме нужда да подобряваме социалните си умения, да срещаме ценни хора и да общуваме реално, защото наскоро осъзнах, че няма нищо по-хубаво от топъл коледен чай и смях в класната стая със съучениците ми в ,,Монтесори“.

автор: Стоян – Рачо С. Стоянов

Конкурсът се реализира от Община град Добрич, Местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и Младежки център – Добрич.