Как общуваме днес?

В началото на новата седмица, нека се замислим:

Как общуваме днес?

В отговор Ви предлагаме есето на Виктория Ичеренска, наградено в V Областен конкурс за есе на тема

“Как общуваме днес?”

Общуването е жизнено важен процес, който е неизменна част от живота ни, то е като дишането – нужно ни е, за да оцелеем и да се развиваме като отделни личности. Общуването е социален феномен, а тази възможност ни прави най-висшите същества на планетата Земя. Въпреки, че животните също могат да общуват като издават звуци помежду си, ние се открояваме много от тях, защото използваме езика и речта като средство за комуникация един друг.

Хората около нас са тези, които ни предразполагат към това дали и как да общуваме с тях. В днешно време комуникацията може да бъде осъществена по много различни начини. С навлизането на Интернет, общуването придоби едно ново значение в сферата на комуникационната среда. Днес ние можем да общуваме много по-лесно с хората, които се намират в другия край на света, благодарение на социалните мрежи създадени за този вид комуникация, при това безплатно.

За мен, общуването е връзката ми със света. Общуването ми дава възможността да опознавам хората, които се срещам. Общуването е моят стил за завързване на нови приятелства, трайни запознанства и контакти с най-различни хора в нашето забързано ежедневие. Всъщност, като се замисля общуването е неизменна част от нашето ежедневие и в основата на всяка една професия. Комуникацията разширява познанията ни и най-вече ни дава възможността да се докоснем до душата на човека, с когото общуваме. А какво по-голямо постижение от това да усетиш, че някой ти се доверява до такава степен, че да разкрие душата си пред теб, като ти даде да надникнеш вътре в него, за да видиш отвъд външната обвивка…

Хората извличат най-голяма полза от комуникацията, когато общуват вербално. Но въпреки това и аз като един съвременен човек, погълнат от технологиите, които са станали част от живота и ежедневието ни, мога да твърдя, че за съжаление най-често комуникирам чрез разговор по телефона или чрез текстови съобщения. Това е и един от проблемите на нашия век. Но колкото и да се твърди, че технологиите свързват и обединяват хората, истината е че всеки един от тези фактори, без които и не можем да си представим живота, са същите тези, които ни отдалечават един от друг. И не само, че ни отдалечават, но ни правят и по-безчувствени, по-суетни и по-големи материалисти. Защото колкото и възможности за общуване да ни предлагат няма нищо по-добро от реалната комуникация. Именно това е и моментът, в който ние можем да видим и открием истината, лъжата, болката, радостта в очите на другия. В позата, мимиките и жестовете на човека срещу нас ние можем да разпознаем дали той се чувства добре, дали му е неудобно от провеждащият се разговор, дали темите са по вкуса му или не. И по тази причина твърдя, че езикът на тялото е един от начините за общуване, който върви ръка за ръка с вербалната комуникация.

Въпреки, че не винаги е нужно човек да говори, за да изрази себе си, своите мисли и чувства, настроението си, именно думите, които използваме в дадена ситуация, са средството, което най-често може да обясни нашето поведение, както и поведението на околните. Независимо от вербалното и невербалното общуване, всеки човек на първо място впечатлява (или бива впечатлен) с външния си вид, като това се свързва с неговото облекло, аксесоари, маниери, култура на общуване. По този начин личността се самопредставя пред околните. И въпреки, че твърдим, че не трябва да съдим за един човек спрямо неговия облик и външен вид, именно външният вид е това, което ни кара да започнем, прекъснем, продължим или задълбочим едно общуване. Защото дори и да твърдим, че не слагаме „етикети“ на хората, ние го правим подсъзнателно.

Общуването, както и коментирането на теми, които имат обществено значение, са и ключът на свободата на словото, което е следващия голям проблем в нашето общество. Атакувано отвсякъде, словото се превръща в проблем за една голяма част от управляващите и властващите. Когато няма свобода на словото,обществото най-лесно се убеждава и манипулира. Просто е – няма опозиция. Когато не се говори за проблемите в едно болно общество, те не само, че стават по-големи, но и се задълбочават, като се настаняват трайно в него и веднъж пуснали корен, след това става трудно, понякога дори невъзможно да бъдат изкоренени.

За да бъде ефективна комуникацията, тя трябва да има ясно послание и да бъде насочена към правилната аудитория, или подходящ човек. Така комуникаторът предава съобщение на своя събеседник или масата от хора с цел да постигне някакъв ефект. Именно устната реч и словесното общуване имат много по-въздействаща сила за това, защото има свойството да посредничи при приобщаването на индивида или групата, което е и израз на неговия интергративен характер.

Общуването с умни и интелигентни хора е храна за душата. А душата има нужда да бъде хранена постоянно, за да бъдем в мир както със себе си, така и с хората които ни заобикалят. Когато човек може да говори и пише това,което мисли и чувства, той е свободен-не само, че живее един щастлив живот, но е и в хармония със собственото си Аз.

автор : Виктория Ичеренска

Конкурсът се организира и реализира от Община град Добрич, Местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и Младежки център – Добрич