#Есето

15.12.2020

#Есето
Представяме наградените есета от IV Областен конкурс за есе на тема: “Промени ли ни изолацията към по-добро?“. Поощрителна награда получи Боян Илиев от гр.Генерал Тошево.
“Промени ли ни изолацията към по-добро?“
Изолацията промени хората, като им показа на какво са способни , показа личните им качества да работят сами и да разчитат на себе си.
Изолацията доведе до промени начина ми на мислене и представата ми за живота. Показа ми колко крехък може да е един човек. разбрах и какво е мнението на другите хора, които трябва да свикват с новия начин на живот, независимо дали желаят или не. Научи ме на много нови неща, които ако трябваше да направя преди, нямаше да мога. Разкри ми нови качества, които не знаех, че съм имал, но за всичко едно по едно
Преди изолацията аз водех съвсем нормален живот, тийнейджър в 21 век, ту учех,-ту не, ходех на тренировки по баскетбол и излизах всеки ден с приятели и познати, нормален живот, а? Един ден разбрахме, че е излязъл нов опасен вирус, който застрашава по-възрастните, накараха ни да носим маски, а малко след това затвориха училищата и ни забраниха да излизаме. Радвахме се, мислехме го за ваканция, но много скоро разбрахме, че не е съвсем така.
Изолацията ми (или още ваканция, както аз я наричах) започна еднообразно- играене на видеоигри, видеоразговори с приятели, понякога излизах пред нас на въздух- съвсем спокоен живот. Скоро започнахме и училище, но не както мислехме, че ще е, беше електронно училище. Много интересно беше, забавно мога да кажа, от нас се искаше да учим, а ние се лутахме из интернет с новопредоставената ни свобода. Когато ни изпитваха, ние се правехме, че знаем, като отваряхме учебници и всъщност преписвахме.
Много скоро започна да ми омръзва всекидневието стана едно и също, събуждаш се, ядеш, отваряш компютъра, пак ядеш, затваряш компютъра и спиш. С времето развих странни нови представи за света, започнах все повече да чета и гледам фантастични филми, (фантазията е силната ми страна) четях ‚Дон Кихот‘‘, един от най-приятните мигове през моята карантина, книга за самотен идалго, поставил се в самоизолация. Започнал да върши трагикомични дела, които всъщност са насочени само да помогнат на хората. Четейки тази книга, представях си как в пандемия съм останал съвсем сам и оцелявам. Мислех си какво, как и защо ще направя. А после даже станах малко параноичен и си купих дървена пръчка с формата на меч, с която се упражнявах в близката гора. Влязох в мечтите си. След това ми се стори, че нещо не съм във форма и започнах и домашни тренировки. Отслабнах много бързо, мога да кажа, зарадвах се, но после разбрах, че не е по-здравословен начин., после дойде и лятото (малко преди това ни пуснаха да се разхождаме навън на определена дистанция)
Оправих се бързо, след време се нормализирах и пак си бях аз. Но поради тренировките се отказах от няколко неща, без които преди не можех, всякакви електроники. (изобщо телефони, компютри, телевизори, всичко) Защото нямах време за тренировки от тях, когато спрях вече, нямах никаква нужда от телефон даже. Майка ми винаги ме хокаше за това, казваше: ‚,защо сме ти купили телефон, ако няма да го вдигаш‘‘ А аз съвсем бях забравил, че го имам. Беше ми като в тежест. Малко по-късно прекарах половината лято в работа. (работех за семейния бизнес) Баща ми се нуждаеше от помощ, и ето ме мен, който искаше да помогне
Минаха още месец-два даже три в работа, радвах се много, че съм полезен и нужен на някого. Обикновено обичах да съм сам и да се самоусъвършенствам. Поради което постигнах не малко, но все още не съм доволен от постигнатото. Така мина моето лятно време, слънчево, горещо и приятно. Хубаво е да си сам.
Но понякога е хубаво и да си сред хора, все пак както един мъдър човек е казал: ‚Не живееш на самотен остров‘‘ и е много прав, защото ако живееш на такъв, колко от живота си щеше да отделиш да се научиш да оцеляваш? Така е устроено нашето общество в различните епохи, един се мъчи за друг да е добре, но все пак трябва да има хора за всичко, нали?
Нещата, които научих през този период на изолация, са да съм постоянен, с постоянство се постига много, да съм радостен от това, което имам, научих се и как да си харча парите. Да чета повече и използвам фантазия. Толкова много неща за толкова малко време.
Автор: Боян Георгиев Илиев