Непознатият Хавай "Щатът Алоха"

Пътуването от България до Хавай е безкрайно дълго. Хавай се намира точно от другата страна на земното кълбо спрямо България.
Кацаме, изтощени на остров Оаху, късно вечерта. Първото нещо, което чувам е хавайска музика, нежна, успокояваща, различна. Разведрявам се. https://www.youtube.com/watch?v=oAqxJmHHy84

На сутринта ставаме рано, нетърпеливи, с бански и джапанки и се отправяме на разходка. Излизаме от хотела и след няколко крачки се потапяме в рая. Крайбрежният булевард кипи от живот – от боси и загорели, добре сложени застаряващи сърфисти до изящни азиатки с дълги поли, едноцветни ризи и равни обувки. Местното население е предимно от азиатски произход, много приятни, усмихнати, внимателни. Кокетни хотели, симпатични кафенета, магазинчета със собствен дух. Казват, че сградите в Хавай не са по-високи от палмите.

Наоколо всичко ми изглежда толкова добре съчетано и подбрано, съхранено и в същото време неповторимо. Живота е на бавни обороти, лежерен, прохладен морски бриз, разхлаждаща напитка и вече сме на плажа. Плажът на Уайкики. Палми, син океан, сърфисти, невероятно е! Времето през целия ни престой беше прекрасно и се възползвахме от всеки ден на плажа. #wikikibeach
Обикаляхме различните плажове на острова – Банзай Пайплайн бийч, Халейва и много други. Банзай е известен с изключително опасните си вълни. Те са толкова високи и мощни, че дори за професионалистите е предизвикателство да сърфират тук. Седяхме на пясъка и не откъсвахме поглед от тези смели, млади и сякаш безгрижни млади сърфисти, които наистина живеят за перфектната вълна. #banzaipipeline
По плажовете имаше и сърфисти на по-крехка възраст – 12,13 години, които веднага след училище се озоваваха на океана за поредната доза адреналин…

Отправяме се към Даймън хед. Вулкан, изригнал преди 200 хил. години и неактивен от 150 хил. години. Катерим се нагоре, по стръмна пътека, стъпала и тунел до самия ръб на кратера Le’ahi. Не можех да си поема грам въздух, но си заслужаваше гледката, която се разкрива на върха! Фар, вълни и безкрайна синя шир! #diamondhead

Залезът в Хавай е още една невероятна гледка! Красиви и вдъхновяващи топли цветове, които обагрят Хавайското вечерно небе.

И не мога да не отделя специално място и за Пърл Харбър. В ранната неделна сутрин на 7 декември 1941 г. за по-малко от 2 часа тихоокеанската американска флота е потопена от въздушна атака на японския Императорски флот. Днес Пърл Харбър и Мемориалът на върха на бойния кораб Аризона, продължават да отдават почит към загиналите в съдбовната атака. #ussarizonamemorial

В Хавай почувствах природата, богатата култура на островите и за мен ще остане Незабравимото кътче от рая!

#ОстаниВкъщи |#StayHome