Eсета от V Областен конкурс за есе на тема: “Как общуваме днес?“

22.12.2021

#Есето
Представяме наградените есета от V Областен конкурс за есе на тема: “Как общуваме днес?“
Трета награда в първа възрастова група, получи есето на Юлиян Евтимов от гр.Добрич!


Как общуваме днес?
Общуване – близост, споделеност, емоции, подкрепа, обич. Това са първите думи, изникващи в съзнанието ми, когато си представя разговор с любим човек. Да общуваш е нещо много специално, нещо много интимно. Не всеки може да разбере мислите и чувствата ти, не всеки е готов да запази тайната ти и не всеки може качествено да отвърне на нуждата ти за един истински и дълбок разговор. Това е умение, което притежават само специалните хора. Те не само слушат, но и осмислят, съпреживяват и поглъщат всека твоя дума.
Общуването е важна част от живота на всеки човек. Без него не може да даваме и да получаваме информация, не можем да споделяме всички съкровени копнежи и планове, свързани с живота. Как общуваме днес? – Все по-малко, все по – фалшиво, все по – лицемерно. Ние – хората сме социални същества и имаме нужда от споделеност и смислена комуникация. За жалост, съвременните хора все по-малко се доверяват и все по – малко изпитват необходимост от приятел. Дали наистина не искат да общуват или просто се страхуват да се разкрият пред някого? Дали не са изплашени? Нима не се крият зад каменни стени, защото са загубили вярата в доброто у себеподобните си?
Аз съм много открито и искрено момче – винаги се доверявам. Когато разговарям с приятел често споделям какво се случва в живота ми и гледам да съм максимално откровен. В общуването между другари няма граници, няма лъжи, няма лицемерие и двуличие. Очаквам и приятелите ми да са такива – истински, откровени, почтени. Интересувам се от тях и искам да знам дали нещо ги тревожи и как мога да помогна. Държа да бъда опора и да помогна на всеки, който има нужда от помощ. Основата на всяко едно ИСТИНСКО приятелство е комуникацията – да опиташ да се поставиш на мястото на другия, да помислиш с какво си го наранил, да споделиш своите чувства и стремежи с него.
Ако съм тъжен или радостен, имам желание да споделя, да го изкрещя с цяло гърло. Хубаво е да се общува с човек, който те разбира и усеща как се чувстваш. За мен такъв човек е моята майка. Тя има способността да усети как се чувствам – още преди да съм й споделил. Комуникацията с нея е изключително лесна, защото знам, че когато имам проблем, тя ще ме разбере, ще ме подкрепи и ще ми даде съвет, ще ме насочи, но и ще ме остави сам да направя своя избор. За мен това е ефективното общуване. Понякога се случва да сгреша, тогава тя винаги ми казва, че не съм постъпил правилно и че трябва да действам достойно. Да, прекрасно е да общуваш – особено с хора, които обичаш.
Не всеки харесва комуникацията и споделянето на лични неща. В днешно време повечето хора общуват главно чрез интернет или се скриват зад някакви маски, за да не покажат истинските си лица. Това им пречи да усещат емоциите на другия, пречи им да се сближат с някого и да разберат болката му. Но защо го правят? Дали защото се страхуват, че няма да бъдат харесани, ако покажат истинските си лица, или се притесняват да не бъдат наранени за пореден път? Може би всеки има различни причини. Може би са сложна вихрушка от емоции, вилнеещи в сърцата им всеки път, когато някой опита да се сближи с тях. Веднъж чух един човек да казва, че се е превърнал в таралеж. Е, не буквално, де! Имаше предвид, че се е оградил с бодли, за да не се доближи някой до него и да не го излъже за пореден път. Зачудих се какво може да накара някой да се откаже от общуването с хора, та то е толкова прекрасно! Може би съм още малък и нямам достатъчно опит, за да мога да разбера този човек. Навярно е бил нараняван или лъган. Сигурно се страхува да се довери отново. Каквито и да са причините, ми се иска да му кажа, че да опиташ да отвориш отново сърцето си, след като си бил наранен, е нещо велико. Това е усилие, изискващо много смелост и сила.
Искам да помоля всички, които се страхуват да комуникират, да не се затварят, а да продължават да търсят доброто у хората, да продължават да намират приятели, да продължават да вярват в любовта, защото има много чудесни хора, които заслужават доверие и мечтаят да бъдат наградени с един истински разговор с прекрасен човек като вас.

автор: Юлиян Е. Евтимов

Конкурсът се организира и реализира от Община град Добрич, Местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и Младежки център – Добрич.